СПЕЧЕЛЕНО ПРАВО

Динко Колев

На Стара Загора

С крила от времето пришити
летях към теб стремглаво, липов град.
Със плахи изгреви в мечтите
от своя корен се откъснах млад.

А ти ме срещна строг, намръщен
и с блясък на изкуствени звезди.
Във избите на старите ти къщи
се удрях в небосводи от греди.

За мен дори трохите си заключи,
но аз със твойте птици се събрах
и след като душата ти изучих,
с любов до твойте тайни се добрах.

В темелите на твоята история
за младостта ти почнах да градя гнезда
и тъй спечелих право селския си корен
до твоето сърце да засадя.