ЮЛИ

Иван Груев

Къде да се спася от слънцето на юли –
най-силното, от сто години непознато?
Пресичам сенките на запустели улици –
провинциални столици на лятото.

Във тази светлина – навсякъде, без изход –
аз виждам стъпките на старите поети
и минало и бъдеще сега са толкоз близо –
като запалените факли на дърветата.

Под слънцето на юли Тракия съблича
венчалната си рокля, с цвят на жито
и как да се спася да не обичам,
когато всеки стрък и багра са откритие?

Когато съм застанал сред пейзажа
със обгоряла като угарите кожа
и юли е дошъл  да ме накаже
с живота ми – единствено възможен.