В ТЕБ ВИНАГИ ПОЕТИ ЩЕ СЕ РАЖДАТ...
Стоян Каролев
Родих се аз и раснах
във къщици невзрачни,
съборени отдавна – стъпкани гнезда
в гора изсечена.
Аз нямам роден дом,
ни дом от детството и младостта.
Но ти, но ти си целия
мой роден дом сега,
град слънчев в равнината,
край плавни средногорски хълми,
под сини, сини небеса.
При тебе идвам все за тая светлина
из улиците прави, по които
природата се волно влива
и погледа лети свободно
подобно птица над жита.
И всеки, който стъпвал е из тях,
оставя ти във плен сърцето си.
Като пчели опиянени –
от дъх на цъфнали липи
и зреещи смокини –
невидими се скитат вредом музи...
В теб винаги поети ще се раждат.