ГРАД

Таню Клисуров

Пулсират градове-маяци
под свечерените простори
и по бетонните им писти
не стихва грохота моторен.
Като светулка в лятна вечер
върху кълбото земно свети
градът на улиците прави и талантливите поети.

Не са еднакви градовете,
                   но в тях прицелват се еднакво.
И после кой, облечен в черно,
тук участта им ще оплаква?
Живеем върху погреб.
                   Бейрут пак мъртвите си преброява,
а генералите убийци се кичат с ордени и слава.
Защо светът враждува сляпо,
                   защо не разбере накрая:
в живота си, изпълнен с рани,
от колко малко се нуждае –
от град един с липи зелени
                   и улици с посоки прави,
за да не се разминат хората от разни раси и
държави;
от договор един, във който
наместо клаузи нетрайни,
поетите да впишат думи
и искрени, и всеотдайни...
Не е измислица красива –
на книга само да остане,
той съществува жив, реален
между полето и Балкана –
като светулка в лятна вечер
върху кълбото земно свети
градът на улиците прави и талантливите поети.