Къща музей “Пейо К. Яворов” – гр. Чирпан

Музеят на Яворов в Чирпан е съчетание от автентичност и съвременост: родната къща на поета с двора и експозиционна зала, разказваща за неговия живот и творчество.

Родната къща е скромна, но повдигната над земята, отпред с кладенец, отдолу със зимник и горе, зад верандата, три стаи.

В средната стая (кухнята) се ражда малкият Пейо. На стената е иконата на Св. Петка, закрилница на семейството.

Вляво и вдясно са Пейовата стая и гостната, в които са изложени лични и семейни вещи. Запазена изцяло, подредбата в тях ни връща към младите години на поета.

В Пейовата стая е работната маса на поета с металната мастилница с фигура на лъв и леглото с железни табли. Тук са създадени първите му стихотворения. Встрани е портретът на Пушкин, който сам Яворов изрязва от руското списание “Нива” и поставя в рамка.

Гостната стая, в която е отсядал Захарий Стоянов, е наредена така, както семейството я е подготвило да посрещне през септември 1913г. Лора и Яворов.

Родната къща на Яворов става духовен храм скоро след смъртта му. Мина Крачолова, голямата сестра на поета, отделя една от одаите на Крачолови за паклоници и почитатели.

Още през 1924г. поетът Гео Милев казва на близките на Яворов да съхранят автентичността на обстановката и подредбата на вещите в дома му, защото един ден той ще стане народен музей.

На 31 октомври 1954 година, за 40 - годишнината от смъртта на Яворов, родният му дом е обявен за музей. Заслугата е на неговата племеница и изследователка Ганка Найденова – Стоилова. Пред родната къща произнасят слова Дора Габе и Божидар Божилов. През 2014 година се навършиха 60 години от откриването на къща музей “Пейо К. Яворов” в град Чирпан.

Дворът – душата на музея – е покрит със зеленина и цветя, сред които са разположени бюст паметникът на Яворов от проф. Мара Георгиева, скулптората “Майка Македония” от проф. Иван Лазаров и сграфитото на Димитър Киров на гърба на експозиционната зала.

През 1973 година музеят е разширен с откриването на експозиционна зала, включваща фототабла и оригинални вещи. Експозицията е открита благодарение на поета Павел Матев, който по това време бил министър на културата и изкуствата, и благодарение на архитекта Стефан Стамов. Тя проследява основните моменти от жизнения и творчески път на Яворов – стария Чирпан, семейството и детството, ученическите години в Пловдив, живота в родния му град и скиталчествата на телеграфиста, поета в София и участието му в литературния кръг “Мисъл”, Яворов и Македония, отношенията му с Мина Тодорова и Лора Каравелова, ранната смърт, посмъртния живот и славата.

Къща музей „Пейо Яворов” се намира в централната част на града и целогодишно приема посетители от страната и чужбина. На 13 юли 2006 година музеят е включен в Национално движение “Опознай България. 100 национални туристически обекта”. Поезията на Яворов отвежда в родния му дом неговите почитатели, които, впечатлени от автентичната и уникална обстановка, се учат от нея на естетика и особен вкус на възприемане на живота и света около нас.

Музеят организира национални и общински ученически конкурси за рецитация, за лично творчество, за рисунка, викторини, премиери на книги, концерти, творчески срещи, нощ на музеите.

От 1968 година в Чирпан се провеждат ежегодните Яворови януарски дни. Откриването им става на рождения ден на поета – 13 януари, а значимостта им ги превръща в център на културния календар на града и страната.

Яворов е българският световен поет.Той е автор на над 160 стихотворения, събрани в три стихосбирки, които са преведени на повече от 20 езика, сред които руски, белоруски, украински, полски, чешки, немски, английски, арменски, японски, китайски, италиански, френски, румънски и др. За популяризирането на Яворовото творчество отвъд пределите на България допринасят и трите Яворови вечери, в която вземат участиепредставители на музея - през 1963г. във Варшава, през 2010г. в българския културен център в Париж, когато бяха представени том І – “Стихотворения” от Яворовия седемтомник и юбилеен вестник “Памет за Мина” и през 2014г. в българския културно – информационен център в Скопие, когато тема на вечерта бе “Яворов и Македония”.

През годините музеят си сътрудничи активно с Община Чирпан, Община Поморие, Община Елена – родното място на Мина Тодорова, с Националния литературен музей, с къщата музей на Яворов в София, с НЧ “ Просвета 1888г.” – Поморие, с къща музей “Димчо Дебелянов” в Копривщица, с къща музей “Гео Милев” – гр. Стара Загора, с училищата в България, които носят името на Яворов, с българското училище в Париж, с българските културни центрове в Париж и Скопие, с “Алианс Франция – България”.

За да се преклонят пред Яворов, в музея са идвали най – големите представители на българската интелигенция, както и световни имена като Пабло Неруда, Назъм Хикмет, Десанка Максимович, Ян Кошка, проф. Георги Гачев, проф. Александър Манько, Юрий Любимов, Владимир Висоцки, проф. Оливие Базан и проф. Денис Фадда. “Тук дори въздухът има душа” – възкликва Елена Бистрицкая, актриса от московската театрална трупа “Таганка”, когато заедно с колегите си посещава музея през 1975г.

След ремонта на музея, обновяването на експозицията и построяването на открита сцена в двора на музея по проект “Музеен ансамбъл “Пейо Крачолов Яворов” през 2013г. посещаемостта се увеличава и сградата е достъпна за хора в неравностойно положение. Музеят е организатор на съвместни прояви с арменската общност в България, като последната е през 2014г. на откритата сцена в къща музей “Пейо К. Яворов”. Ценни издания на музея през последните години са вестниците “Памет за Лора”, “Памет за Мина”, “Яворов лист” и сборникът “Яворов пътеводител”.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•