Литературата като вещ и нейната памет

Алберт Бенбасат

В съзнанието ми се е натрапила една радиореклама. Двама си говорят (джиесемно, разбира се). Първият пита какво става със сценария. Вторият отговаря, че го редактира и ще го изпрати по e-mail. Първият отсича – пусни ми го като SMS. Слушам и си казвам: щом един сценарий за кратък филм се побира в паметта на мобилния телефон, какво ли ще е с останалата литература? Отговорът е – горе-долу същото. От някоя и друга година у нас се провежда национален конкурс за SMS поезия. Не за хайку или друг миниатюрен жанр, а за SMS! И за целта се ангажира авторитетно жури, раздават се награди и прочие. Веднага си задавам въпроса: на каква азбука се пише тая литература (младежта я нарича “методиевица” ), как се чете, какво би представлявала примерно една SMS стихосбирка?