Областна конференция

13 октомври 2015, Стара Загора

На 13.10. 2015 г.в Регионална библиотека “Захарий Княжески”, като част от заключителния етап на проекта се проведе кръгла маса за литературните музеи, тяхното бъдеще и възможностите за развитие на културния  и литературен туризъм.

Модератор на срещата беше Бойко Василев, от „Панорама” на БНТ). В дискусиите участие взеха д-р Аксиния Бутева (Министерство на културата), проф. Алберт Бенбасат (СУ “Климент Охридски”), Катя Зографова (НЛМ), Бойко Ламбовски (в. “Сега”), Тодор Петев (Фондация “Моят музей”), Николай Ненов (РИМ- Русе), Марин Бодаков в.“Култура”), уредниците на литературните музеи в областта, експерти от регионални и национални
културни институции.

Дискусията премина под егидата на зам.областния управител – Мариана Кръстева и с участието на представители на общинските администрации на 4-те големи града от област Стара Загора, Казанлък, Чирпан и и творчески личности. Каузата на литературните музеи и бъдещето развитие на литературния Раднево. Направиха се много интересни изказвания, чу се гласа на най-добрите за страната музейни специалисти туризъм у нас получиха възможно най-авторитетната подкрепа и защита.

“Имаме нужда да заявим днес себе си като национална общност чрез най-милото и най- неповторимото нещо, което притежаваме – българският език. Стара Загора, Чирпан, Раднево и Казанлък могат да се превърнат в първосъздателите на литературния туризъм у нас. Това ще е туризъм от българи за българи. Предпоставките се крият в това, че тук са живели и творили плеяда поети и писатели в новата и най-нова история на страната ни и много от спомените и свидетелствата за тяхната творческа и човешка дейност са съхранени”. С тези думи журналистът Бойко Василев откри  кръглата маса.

Уредниците на литературните музеи в областта откроиха проблемите в своята работа – ЛХМ “Чудомир”- привличане на публики, Дом “Литературна”-Ст. Загора- липса на сграда, Къща музей “Гео Милев” – Раднево - малък брой оригинали, проблеми с рекламата и поддръжката, Къща музей “Гео Милев” –Стара Загора – материалната база и посещаемостта, Къща музей “Пейо К. Яворов”, Чирпан – статута на музея.

Проф. Бенбасат, експерт и преподавател в журналистическия факултет на СУ „Климент Охридски”, заяви, че литературния туризъм трябва да се гледа през призмата на модерното мислене, на маркетинга. Стратегията на литературния туризъм трябва да се базира на опазването на културните ценности и превръщането на музеите в средища на духовния живот.Основното усилие трябва да бъде насочено към обозначаването на тези музеи, така, че те да станат “значещи места”не само в съответното населено място, но и в национален мащаб. Професорът даде пример с Чирпан. Когато се заговори за Чирпан например,  винаги се прави връзка с Яворов. Алберт Бенбасат защити позициите си за отварянето на музеите за публиката. Сградите, екстериора и интериора да са добре поддържани, да привличат.

Оразличаването е много важно. Всеки музей трябва да открие онова, което го прави уникален. Музеят трябва да бъде организиран така, че да показва оригиналите - оригиналният бит, оригиналната атмосфера. С това той би могъл да привлече публиката в днешното дигитално време. Дигиталните технологии биха могли да се използват като допълващи, но основното, върху което трябва да се съсредоточи, за да видят хората и да съпреживеят, е оригиналният експонат.

Литературата трябва да присъства, литературният музей работи с езика, в него трябва да се създават и провеждат събития, свързани с литература, които да привличат туристи.

Д-р Аксиния Бутева от Дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" към Министерството на културата изрази мнение, че литературните музеи имат огромен потенциал. С оглед спицификата на литературните музеи тя определи и тяхната публика- не общата, а публиката с интереси, публиката, у която може да се култивира чувство на обич към литературата. Тази публика може да се привлече с визия, с представителна експозиция, с интерактивни средства.

Като основен проблем за музеите в България тя посочи липсата на средства. В този план сподели, че в Министерството на културата се обсъжда идеята всички общински музеи да бъдат делигирани от държавата. Относно казуса с музея на Яворов в Чирпан тя поясни, че да се създаде или закрие един музей, решението е на местния общински съвет. Отговорността за създалата се ситуация с музея на Яворов е на Общински съвет - Чирпан.

Като директор на Националния литературен музей в София, Катя Зографова категорично защити  необходимостта от по-активната грижа на местните власти за къщите на големите български творци, превърнати в музеи. По същия аргументиран начин, бъдещето на литературните музеи у нас отстояваше и директорът на Регионалния исторически музей в Русе – Николай Ненов.

Срещата завърши с прожекция на документалния филм “Пътеки между слънцето и тъмнината”. В него родните къщи на Яворов, Гео Милев и Чудомир са представени като места за духовност и съпреживяване на живота и съдбите на великите творци. Целта и на филма, и на целия проект, беше да привлече вниманието и интереса към действащите музеи в областта, най-значими от които са Къщата музей ”Пейо К. Яворов” - Чирпан, ХЛМ “Чудомир”- Казанлък, Къща музей “Гео Милев” – Стара Загора. Документалният филм представи един примерен литературен маршрут. Нетипично и провокативно „Пътеки между слънцето и тъмнината” разработва тъжната тема за смъртта в търсене на общото в съдбите на големите поети и писатели Яворов, Чудомир и Гео Милев. Никъде не е описано, че предизвикателството в литературния туризъм е в позитивната, усмихваща реклама. Достойнството и силата, с която големите творци напускат живота по свой избор, в отстояване на моралните, чисто човешки и творчески принципи, много по-въздействащо и силно привличат непредубедения зрител.

На висотата на експертното равнище, дискусията в рамките на проект „Неутъпкани пътеки до отворени врати” очерта реалните възможности и перспективи, бъдещето на литературния и културния туризъм в региона. Основното застъпническо послание на заключителната областна конференция за включване на иновативния модел за литературен туризъм в новата културната стратегия за развитието на региомна, беше адресирано към областната управа.