Стоян Каролев

Родих се аз и раснах
във къщици невзрачни,
съборени отдавна – стъпкани гнезда
в гора изсечена.

Иван Груев

Къде да се спася от слънцето на юли –
най-силното, от сто години непознато?
Пресичам сенките на запустели улици –
провинциални столици на лятото.

Мария Донева

Дъждът пониква от небето
и пуска тънички филизи.
Прозрачните му клонки, ето,
растат и до земята слизат,

Динко Колев

На Стара Загора

С крила от времето пришити
летях към теб стремглаво, липов град.
Със плахи изгреви в мечтите
от своя корен се откъснах млад.

Иван Хаджихристов

Лесът и птиците, и всичко слуша:
небето се раздира с огнен меч
и близък гръм отеква надалеч,
замират в миг заченати вихрушки.