ГРАД
Таню Клисуров
Пулсират градове-маяци
под свечерените простори
и по бетонните им писти
не стихва грохота моторен.
Като светулка в лятна вечер
върху кълбото земно свети
градът на улиците прави и талантливите поети.
ЕСЕН В СТАРА ЗАГОРА
Анастас Стоянов
Кое ти е страрото, Стара Загора?
Липите златеят, отлитат ята,
под нови покриви – млади хора,
във млади пъпки – нови листа.
СТАРА ЗАГОРА
Жеко Христов
Че те обичам, древен град,
не знам
така ли трябва да доказвам...
Но всеки камък, от коравата ми длан
излитал от към места омразни,
от твоята земя съм къртил.
Най-радостно във тебе съм се смял.
КАПРИЧИО В СТАРА ЗАГОРА
Янко Димов
Ах, този тъй невероятен
и толкоз осезаем град!
Пак през кръвта ми преминава
прозрачен липов аромат.
СТАРА ЗАГОРА
Стойчо Стойчев
Всеки си има
град на мечтите
с пеещи птици,
с искрени хора.
Тебе аз имах,
град на липите –
синя, далечна
Стара Загора!
РЕКА
Константин Коняров
Река ли е река Бедечка?
Тя с нищичко не се гордее...
Поетите не правят грешка –
не пишат стихове за нея.